Niveana (Емилия Николова)
42 167
Nov 9, 2010, 12:56 PM

Като миг 

  Poetry
768 0 14

 

И понеже е есен, и светът е унесен

пак живота съдбовно да прекрои.

А платът му е кестен и е мъничко тесен

и конците са жълти, ръждиви треви.

 

Запрепуска забързан. Като миг е отвързан

и загреба със шепи кураж от дъжда,

и в дъха му замръзнал неусетно се плъзна

засияла от обич самотна звезда.

© Емилия Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??