И понеже е есен, и светът е унесен
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан
и загреба със шепи кураж от дъжда,
и в дъха му замръзнал неусетно се плъзна
засияла от обич самотна звезда.
© Емилия Николова Всички права запазени