9.11.2010 г., 12:56 ч.

Като миг 

  Поезия
795 0 14

 

И понеже е есен, и светът е унесен

пак живота съдбовно да прекрои.

А платът му е кестен и е мъничко тесен

и конците са жълти, ръждиви треви.

 

Запрепуска забързан. Като миг е отвързан

и загреба със шепи кураж от дъжда,

и в дъха му замръзнал неусетно се плъзна

засияла от обич самотна звезда.

© Емилия Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??