Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
May 30, 2009, 1:05 PM

... като минало 

  Poetry » Other
2026 0 26

Не знам дали сте лягали на синор,

до прясно изорана черна нива.

Болезнен ден се раждал... първороден

и тихичко угасвал... като минало.

Тогава тъжно песните отеквали

със пламенния ритъм на дедите,

притихвали в дървета обезлистени

под слънцето горещо... като пита.

Не знам дали сте виждали по видело

моми, в ръце със сърп и паламарка,

житата в ритуалност се строявали,

южнякът с почит свалял си калпака.

А вечер се загръщали в забрадките,

грижовно избродирани със призраци.

Затъвали в пръстта... молитви шепнели

над празните гробове на войниците.

Разкъсаната земна гръд проплаквала.

Земята, във която са се вричали.

И не един кълнял се... и повярвал е,

че тяхна е...

А толкова е ничия.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??