Не знам дали сте лягали на синор,
до прясно изорана черна нива.
Болезнен ден се раждал... първороден
и тихичко угасвал... като минало.
Тогава тъжно песните отеквали
със пламенния ритъм на дедите,
притихвали в дървета обезлистени
под слънцето горещо... като пита.
Не знам дали сте виждали по видело
моми, в ръце със сърп и паламарка,
житата в ритуалност се строявали,
южнякът с почит свалял си калпака. ...