Като на кинолента

Dec 7, 2013, 8:32 PM

Poetry » Phylosophy

717 0 2

Отгоре слиза слънцето червено,

аз крача из полето свечерено,

запътена към детството далечно

и ми е някак тъжно, безутешно.

Минават бързо като кинолента

безгрижните години, младостта,

училище, приятели, студентство,

годишните сезони с пролетта,

мечтите ми, възходи и падения

и нежните любовни вдъхновения,

децата, грижите и весел смях

и ние неусетно покрай тях.

Сега сме помъдрели, уморени,

но винаги високо устремени.

След лятото пристъпва есента,

със златночудни падащи листа.

Животът ни тъй бързо преминава,

но палещите спомени остават.

****

И крачейки в годините назад,

усещам вечерния летен хлад,

долавям чуден мирис на ливада

и пак душата ми е страшно млада.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

scarlety (Адриана Борисова)

2013-12-17T16:21:57+02:00

И аз съжалявам за музиката на де Бърг, но клипът си е прекрасен и ти благодаря много!
kushel (Куш)

2013-12-17T14:41:29+02:00

Ади, това е любимото ми твое стихотвориние. Не ме е срам да призная, че винаги ми докарва сълзи в очите. Затова и направих клип по него. За съжаление модовете в ЮТюба, смених музиката на Крис де Бърг, но не музиката е най-важната. Ето виж клипа, който направих с много желание.

http://www.youtube.com/watch?v=xXTB4uEdDLE