Отгоре слиза слънцето червено,
аз крача из полето свечерено,
запътена към детството далечно
и ми е някак тъжно, безутешно.
Минават бързо като кинолента
безгрижните години, младостта,
училище, приятели, студентство,
годишните сезони с пролетта,
мечтите ми, възходи и падения
и нежните любовни вдъхновения,
децата, грижите и весел смях
и ние неусетно покрай тях. ...