Като насън

Sep 21, 2017, 11:13 PM

Poetry » White poetry

733 1 6

Есен е...
Гледа с очите на топлия залез.
После рисува. Рисува с оранжева четка.
Само гнездата не знае къде са.
Сляпа за тях, си развързва косата.
Вятърът спира дъха си.
Ням е от нейната хубост.
Кратко мълчи...
Хуква, навярно е влюбен,
иска на целия свят да разкаже.
Но той е вятър, не може.
Роши косите на топлата есен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като насън

Want to read more?

Random works