Anita765 (Ани Монева)
296 11763
21.09.2017 г., 23:13 ч.

Като насън 

  Поезия » Бели стихове
709 1 6

Есен е...

Гледа с очите на топлия залез.

После рисува. Рисува с оранжева четка.

Само гнездата не знае къде са.

Сляпа за тях, си развързва косата.

 

Вятърът спира дъха си.

Ням е от нейната хубост.

Кратко мълчи...

Хуква, навярно е влюбен,

иска на целия свят да разкаже.

Но той е вятър, не може.

 

Роши косите на топлата есен

Гали на хребета облото рамо,

после се шмугва на топло

в жълтата шума. Навярно сънува…

Сън по очите ѝ залезни.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е, Ани! Поздравления!
  • Много, много красота... и поезия...
    с възхита, мила Ани...
  • Благодаря ви!
    Харесва ми свободата на изказа във формата на белите стихове, но има още много да усъвършенствам.
  • Красиво!... С добре подбрани, а не безсмислени метафори. Прочетох с удоволствие! Поздрави, Ани!
  • Много хубаво!
  • Невероятно звучене, Ани! Толкова ти отива...правиш чувството непреходно !
Предложения
: ??:??