Feb 13, 2009, 10:40 PM

Като насъщния 

  Poetry » Love
762 0 1

                                                                  Като насъщния

                                                Да ти дам аз не мога семейно огнище,
                                                съпружеска вярност, домашен уют,
                                                но лустрото, че за мен си насъщния,
                                                да ти стига би трябвало, поне за из път.

                                                Да ти стопля не мога аз брачното ложе,
                                                дори да ти пазя не мога съня,
                                                но дали бих желала, дори и да можех
                                                тогава за теб да опазя вкуса
                                         
                                                 на онази прекрасна, изтънчена нежност,
                                                 от която шеметно спира дъха,
                                                 когато целуваш ме до безбрежност
                                                 и във вечност превръщаш мига!

© Лушка Кочева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??