Като насъщния

                                                Да ти дам аз не мога семейно огнище,
                                                съпружеска вярност, домашен уют,
                                                но лустрото, че за мен си насъщния,
                                                да ти стига би трябвало, поне за из път.

                                                Да ти стопля не мога аз брачното ложе,
                                                дори да ти пазя не мога съня,
                                                но дали бих желала, дори и да можех
                                                тогава за теб да опазя вкуса
                                         
                                                 на онази прекрасна, изтънчена нежност,
                                                 от която шеметно спира дъха,
                                                 когато целуваш ме до безбрежност
                                                 и във вечност превръщаш мига!