Като непознати

  И двамата се променихме твърде много.

  Cега сме по-чужди и от непознати.

  И сякаш любовта пред омразата е нещо ново

  и ти и аз от ревност станахме "богати".

  Едвали има някой друг в Света,

  който да ревнува повече от теб самия.

  И това завинаги погуби любовта,

  но не убивай и тъгата, пусни я, остави я.

  Поне сега с нея и двамата не сме сами,

  до нас е тя и кара очите ни да плачат.

  Kара ни да си спомняме общите мечти,

  и душите своeто бреме мъчително да влачат.

  За всичко, което случва се сега,

  виновни няма между нас.

  Нека виновна за това да бъде Любовта,

  нека проклинаме я всеки час.

  Като непознати нека разделим се,

  назад не ще обърнем ний глава.

  И сами в мрака бавно приближим се,

  към това, което ни очаква оттук и отсега.

  А какво ни чака и двама разбрахме.

  Чакат ни тъжни дни и самота.

  Но така ще бъде, щом и двамата признахме,

  че я няма вече любовта.

  По различни пътища да тръгнем,

  да се срешнем с нови светове.

  И щастието с длани да обгърнем,

  на Земята от различни брегове.

  Като непознати нека се разминем,

  ако някога съдбата пак ни събере.

  И бившата ни обич да подминем,

  един без друг, така и за двама ни е по-добре.

  30.11.2007