Като непознати
И двамата се променихме твърде много.
Cега сме по-чужди и от непознати.
И сякаш любовта пред омразата е нещо ново
и ти и аз от ревност станахме "богати".
Едвали има някой друг в Света,
който да ревнува повече от теб самия.
И това завинаги погуби любовта,
но не убивай и тъгата, пусни я, остави я.
Поне сега с нея и двамата не сме сами,
до нас е тя и кара очите ни да плачат.
Kара ни да си спомняме общите мечти,
и душите своeто бреме мъчително да влачат.
За всичко, което случва се сега,
виновни няма между нас.
Нека виновна за това да бъде Любовта,
нека проклинаме я всеки час.
Като непознати нека разделим се,
назад не ще обърнем ний глава.
И сами в мрака бавно приближим се,
към това, което ни очаква оттук и отсега.
А какво ни чака и двама разбрахме.
Чакат ни тъжни дни и самота.
Но така ще бъде, щом и двамата признахме,
че я няма вече любовта.
По различни пътища да тръгнем,
да се срешнем с нови светове.
И щастието с длани да обгърнем,
на Земята от различни брегове.
Като непознати нека се разминем,
ако някога съдбата пак ни събере.
И бившата ни обич да подминем,
един без друг, така и за двама ни е по-добре.
30.11.2007
© Инна Филипова Todos los derechos reservados