Прахта от мебелите трия,
но тази във сърцето си остава
заключена в невидима килия,
времето край мене отминава...
Но тази вечер нямам сила,
да губя време, нито час -
прахта от себе си изтрила,
не може вечно да съм пас.
И сякаш Пепеляшка съм в нощта,
избягала от тъмния затвор,
към свойто щастие летя
и рея се във светлия простор... ...