maria94 (Може би закъсняла)
36 9
20 дек. 2009 г., 23:54

Като Пепеляшка 

  Поэзия
1471 0 3

Прахта от мебелите трия,

но тази във сърцето си остава

заключена в невидима килия,

времето край мене отминава...

 

Но тази вечер нямам сила,

да губя време, нито час -

прахта от себе си изтрила,

не може вечно да съм пас.

 

И сякаш Пепеляшка съм в нощта,

избягала от тъмния затвор,

към  свойто щастие летя

и рея се във светлия простор...

 

Но знам, след час или след два,

каретата ще стане тиква

и трябва да  се върна в пепелта,

съдба, която няма да обикна...

 

Загубила пантофката в красив дворец,

аз търся свойта фея,

напътствана от лек ветрец,

вървя по каменистата алея.

 

Когато стане полунощ

ще се превърна в алена робиня,

ще стихне бурната ми мощ

и ще изчезне нежната богиня.

© Може би закъсняла Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??