Sep 12, 2012, 10:14 AM

Като подгонини 

  Poetry » Civilian
403 0 1

Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден
препускаме си здравата...
И тъй се включваме
във наш'та епопея!

Фатален е за нас
дори един единствен миг,
 щом всяка наша стъпка
 е следена,
и монолозите ни
 често стават вик!
И времето е
 до секунда изчислено...

О, нямаме дори за миг
 във тая лудница покой!
Покоят ни ще бъде
 само под земята!
С какво и за кого,
но все отиваме на бой...
Наградата ни е
мизерната заплата!
 1975г.София

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??