Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден
препускаме си здравата...
И тъй се включваме
във наш'та епопея!

Фатален е за нас
дори един единствен миг,
 щом всяка наша стъпка
 е следена,
и монолозите ни
 често стават вик!
И времето е
 до секунда изчислено...

О, нямаме дори за миг
 във тая лудница покой!
Покоят ни ще бъде
 само под земята!
С какво и за кого,
но все отиваме на бой...
Наградата ни е
мизерната заплата!
 1975г.София