Като прелестна нимфа денят,
е изплувал от пазви на мрака,
тъй загадъчен става лесът,
със прокапала обич ни чака.
А ветрец гъделичка кръвта,
ясно слънце окъпва лицето,
аз откривам се пак във света,
че намерих покой под небето.
В мойте шепи заспа тишина,
аз във нея се цяла разпаднах,
забавлявах се с мисли – ята,
на липата във сянка прохладна. ...