Изящното лице, понякога така игриво,
непредсказуемо е като пролетно небе.
Само преди миг изглеждаше тъй мило,
а сега с презрение разсича ме на две.
Непокорните очи блестят от злоба дива,
от яд едвам поемаш дъх.
Кълна се, с поглед можеш да накараш даже
и колосът да се почуства плъх.
Тъй нежните ти обичайно устни,
озверели, носят се във боен танц.
Замерват ме с обиди, по-ужасни,
отколкото допуска нежният ти гланц. ...