goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
Nov 15, 2012, 10:56 PM

Като сбогуване 

  Poetry
529 0 5

Въздъхна и тръгна... Вън преваля.

Изпокриват се даже врабчетата.

Свлича се тиха самотна мъгла,

изтощена от сърдечна диета.

 

Даже въздухът страшно тежи.

Не цъфтят детелини в поляните.

И безпощадно в окото лежи

непотънал още някой Титаник.

 

И както си нямам Ноев ковчег,

а се излива дъжд подир дъжд...

лятото тръгна като миг. Като век.

С уморените крачки на сутрешен мъж.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??