Въздъхна и тръгна... Вън преваля.
Изпокриват се даже врабчетата.
Свлича се тиха самотна мъгла,
изтощена от сърдечна диета.
Даже въздухът страшно тежи.
Не цъфтят детелини в поляните.
И безпощадно в окото лежи
непотънал още някой Титаник.
И както си нямам Ноев ковчег,
а се излива дъжд подир дъжд...
лятото тръгна като миг. Като век.
С уморените крачки на сутрешен мъж.