Като сбогуване

15.11.2012 г., 22:56 ч.

Поезия

528 0 5

Въздъхна и тръгна... Вън преваля.

Изпокриват се даже врабчетата.

Свлича се тиха самотна мъгла,

изтощена от сърдечна диета.

Даже въздухът страшно тежи.

Не цъфтят детелини в поляните.

И безпощадно в окото лежи

непотънал още някой Титаник.

И както си нямам Ноев ковчег,

а се излива дъжд подир дъжд...

лятото тръгна като миг. Като век.

С уморените крачки на сутрешен мъж.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.