Понякога ми се ще да разбера тишината
понякога не, понякога просто я чувствам...
След залеза, зората и слънцето изгряват...
Небето плачеше неспирно и аз също в него...
Но сега то тъй се усмихва, усмихвам се и аз...,
а слънцето подаде ни ръце със светлината си...
и леда в сърцето изведнъж се стопява, запали се...
като феникс от пепелта отново в огъня се ражда...
Вече в силата на гласа, в топлината на песента -
луната отворя сърцето си, звездите да прегърне...
И оттогава дъждът от светулки неспирно танцува...
да възвърне надеждите, да нарисува мечтите... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up