Понякога ми се ще да разбера тишината
понякога не, понякога просто я чувствам...
След залеза, зората и слънцето изгряват...
Небето плачеше неспирно и аз също в него...
Но сега то тъй се усмихва, усмихвам се и аз...,
а слънцето подаде ни ръце със светлината си...
и леда в сърцето изведнъж се стопява, запали се...
като феникс от пепелта отново в огъня се ражда...
Вече в силата на гласа, в топлината на песента -
луната отворя сърцето си, звездите да прегърне...
И оттогава дъждът от светулки неспирно танцува...
да възвърне надеждите, да нарисува мечтите... ...