Jan 17, 2008, 5:14 PM

Kaто Слънцето 

  Poetry » Love
953 0 19

 

като слънцето

ме галиш

с връхчетата

на гърдите си

 

многонюансно

и безвременно

боравиш

с крайчеца на пръстите

и миглите си

 

милея те

като естествено настръхваш

под полъха на моята длан

когато без да те докосва

тя възбужда нежен мъх

по твоята кристална кожа

и качва ни стремително

нагоре

към общия ни несънуван блян

и двамата сме срамежливи

но с отворени очи

върховно

и без капка свян

 

като нежен водопад

струят косите ти

съзнанието ти бушува

в противоречива треска

във тялото ли

сладко бе проникването

или във небитието

 

погалú  ме със сърцето

и крайчеца на мислите си

вземи частици свидни

от всяко осезание поето

загръщай го с емоции

попили

пъзела на нашата обреченост

 

 

 

17.01.08

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??