17 ene 2008, 17:14

Kaто Слънцето 

  Poesía » De amor
951 0 19

 

като слънцето

ме галиш

с връхчетата

на гърдите си

 

многонюансно

и безвременно

боравиш

с крайчеца на пръстите

и миглите си

 

милея те

като естествено настръхваш

под полъха на моята длан

когато без да те докосва

тя възбужда нежен мъх

по твоята кристална кожа

и качва ни стремително

нагоре

към общия ни несънуван блян

и двамата сме срамежливи

но с отворени очи

върховно

и без капка свян

 

като нежен водопад

струят косите ти

съзнанието ти бушува

в противоречива треска

във тялото ли

сладко бе проникването

или във небитието

 

погалú  ме със сърцето

и крайчеца на мислите си

вземи частици свидни

от всяко осезание поето

загръщай го с емоции

попили

пъзела на нашата обреченост

 

 

 

17.01.08

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??