Като Снежанка

Jan 30, 2011, 8:48 PM

Poetry » Love

584 0 3

Спя повече от четвърт век
в самотна къщица-ковчег.
Съдбата - мащеха проклета,
а аз - завареница клета...
Кога ще дойдеш, принце мой?
Кога от близкия завой
ще се покажеш, мой спасител,
ще зърнеш моята обител?
Кога от своя вихрогон
ще слезеш и със лек поклон
ще ме целунеш?... Вкаменена,
ще се събудя и пленена ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като Снежанка

Want to read more?

Random works