Като Снежанка

30 ene 2011, 20:48

Poesía » De amor

581 0 3

Спя повече от четвърт век
в самотна къщица-ковчег.
Съдбата - мащеха проклета,
а аз - завареница клета...
Кога ще дойдеш, принце мой?
Кога от близкия завой
ще се покажеш, мой спасител,
ще зърнеш моята обител?
Кога от своя вихрогон
ще слезеш и със лек поклон
ще ме целунеш?... Вкаменена,
ще се събудя и пленена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като Снежанка

Искате да прочетете повече?

Propuestas