Jun 22, 2012, 12:30 PM

Като стара рана 

  Poetry » Love
1566 0 0
Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.
И не зная как да я излекувам -
тя се е скрила, сраснала е с мен,
появява се внезапно, като лятна буря,
ненадейно извила се в ясен слънчев ден.
И в мислите безжалостно дълбае,
в сърцето нахлува студена празнота,
безпощадно отсечки си чертае
от точка болка, до точка самота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??