22 июн. 2012 г., 12:30
Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.
И не зная как да я излекувам -
тя се е скрила, сраснала е с мен,
появява се внезапно, като лятна буря,
ненадейно извила се в ясен слънчев ден.
И в мислите безжалостно дълбае,
в сърцето нахлува студена празнота,
безпощадно отсечки си чертае
от точка болка, до точка самота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация