КАТО СТОН

Jun 23, 2007, 11:01 PM

Poetry

876 0 21

Ласкаеха те думите им... хлъзгави
и дращеше със пръсти да избягаш
от щастието, което те заобикаляше.
Проплаках...
Не ме чу...
Убийствената илюзия те обладваше...
като стон,
към който се стремеше като слепец,
потърсил светлината.
Пречупи ме...
Не ме пожали...
Забиваше без жал всеки пирон, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

КАТО СТОН

Want to read more?

Random works