23.06.2007 г., 23:01 ч.

КАТО СТОН 

  Поезия
874 0 21
Ласкаеха те думите им... хлъзгави
и дращеше със пръсти да избягаш
от щастието, което те заобикаляше.
Проплаках...
Не ме чу...
Убийствената илюзия те обладваше...
като стон,
към който се стремеше като слепец,
потърсил светлината.
Пречупи ме...
Не ме пожали...
Забиваше без жал всеки пирон, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Предложения
: ??:??