Mar 17, 2007, 12:35 PM

Като сън 

  Poetry
904 0 3
Не е вечер, но затварям
натежалите клепачи,
свещта едва догаря,
Отражение на глупави зяпачи.
Надничай, може да съзреш
нещо, което душата да възкреси
или накрая ще умреш,
защото няма кой да те спаси.
Като сън... Ужасен и кошмарен,
крадеш хорските мечти,
та ти си цял покварен!
Оцапан в кал и ад… почти… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Random works
: ??:??