17 mar 2007, 12:35

Като сън 

  Poesía
879 0 3
Не е вечер, но затварям
натежалите клепачи,
свещта едва догаря,
Отражение на глупави зяпачи.
Надничай, може да съзреш
нещо, което душата да възкреси
или накрая ще умреш,
защото няма кой да те спаси.
Като сън... Ужасен и кошмарен,
крадеш хорските мечти,
та ти си цял покварен!
Оцапан в кал и ад… почти… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??