Mar 1, 2009, 10:40 AM

Като тогава... 

  Poetry » Love
782 0 6

 

 

Като тогава...




Най-после
ти се събуди
от моето
неприсъствие
в дните
и нощите ти!
Най-после
разбра, че си
принадлежим.
Влезе през вратата
и ме намери -
изгубена
в безпътие
и самота...
Взе си назад
казаните думи
за сбогом
... и се върна
в живота ми...

Задръж ме
в прегръдката си,
върни ми
усмивката...

Отново!
Пак!
Като тогава!

 

 

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??