1 mar 2009, 10:40

Като тогава... 

  Poesía » De amor
783 0 6

 

 

Като тогава...




Най-после
ти се събуди
от моето
неприсъствие
в дните
и нощите ти!
Най-после
разбра, че си
принадлежим.
Влезе през вратата
и ме намери -
изгубена
в безпътие
и самота...
Взе си назад
казаните думи
за сбогом
... и се върна
в живота ми...

Задръж ме
в прегръдката си,
върни ми
усмивката...

Отново!
Пак!
Като тогава!

 

 

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??