Най-после
ти се събуди
от моето
неприсъствие
в дните
и нощите ти!
Най-после
разбра, че си
принадлежим.
Влезе през вратата
и ме намери -
изгубена
в безпътие
и самота...
Взе си назад
казаните думи
за сбогом
... и се върна
в живота ми...
Задръж ме
в прегръдката си,
върни ми
усмивката...
Отново!
Пак!
Като тогава!
© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados
ЧБМ и много щастие за вас!