Като тръгна надалече

Jan 28, 2011, 2:02 PM

Poetry

1680 0 46

Като тръгна надалече
Като тръгна надалече
по ръба на таз земя,
не ми казвай пак, човече,
че главата си троша.
Пак ще шетам в твойте нощи –
там безсъницата ври.
Има, има време още –
цяла вечност – шепа дни.
В тях ще цъфне и ще върже,
сладък също като мед,
споменът за хляба ръжен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като тръгна надалече

Want to read more?

Random works