Като тръгна надалече

28 янв. 2011 г., 14:02

Поэзия

1661 0 46

Като тръгна надалече
Като тръгна надалече
по ръба на таз земя,
не ми казвай пак, човече,
че главата си троша.
Пак ще шетам в твойте нощи –
там безсъницата ври.
Има, има време още –
цяла вечност – шепа дни.
В тях ще цъфне и ще върже,
сладък също като мед,
споменът за хляба ръжен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като тръгна надалече

Искате да прочетете повече?

Предложения