Понякога съм лоша и капризна,
с претенции съм даже към дъжда,
защо вали и в локвите наднича,
не знае ли, че мокри ми гърба?
Понякога съм сива, скучновата
и сливам се със тихия зефир,
притихвам в себе си, стоя и чакам,
торнадото във мен да ме взриви.
Понякога съм бяла и наивна,
разкривам си душата пред света,
забравям, че съм гола и ранима,
разголвам си сърцето и боля. ...