Като времето

12 сент. 2021 г., 21:58

Поэзия » Любовная

966 1 2

Понякога съм лоша и капризна,
с претенции съм даже към дъжда,
защо вали и в локвите наднича,
не знае ли, че мокри ми гърба?

Понякога съм сива, скучновата
и сливам се със тихия зефир,
притихвам в себе си, стоя и чакам,
торнадото във мен да ме взриви.

Понякога съм бяла и наивна,
разкривам си душата пред света,
забравям, че съм гола и ранима,
разголвам си сърцето и боля.

Понякога съм толкова небрежна,
че хаосът ми даже е объркан,
от твърда крепост ставам нежна,
а пътят ми от верен става сбъркан.

Понякога до крайност съм различна,
понякога на вятъра се вричам...
Ранят ли ме обаче с безразличие,
си тръгвам и когато най-обичам.

Като времето

Свързани произведения

Комментарии

Предложения