Jul 22, 2011, 11:20 PM

Като закърмена от весталка (на дъщеря ми) 

  Poetry
1206 1 20
* * * * *
Толкова си малка! Толкова си малка още,
а света в две глътки искаш да изпиеш!
До тебе още спят кошмарите ти нощем,
а не мога от челото с длан да ги попия...
Толкова си малка! Толкова си морско-бурна!
Роклите ти още имат детска кройка,
а искаш огнено в живота да се гмурнеш,
като че ти е била весталка дойка...
Ако трябва, в огъня с ръце ще бръкна,
за да извадя детството ти плюшено -
недомечтала, чак до сивото ми мръкнало, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Random works
: ??:??