22.07.2011 г., 23:20 ч.

Като закърмена от весталка (на дъщеря ми) 

  Поезия
1208 1 20
* * * * *
Толкова си малка! Толкова си малка още,
а света в две глътки искаш да изпиеш!
До тебе още спят кошмарите ти нощем,
а не мога от челото с длан да ги попия...
Толкова си малка! Толкова си морско-бурна!
Роклите ти още имат детска кройка,
а искаш огнено в живота да се гмурнеш,
като че ти е била весталка дойка...
Ако трябва, в огъня с ръце ще бръкна,
за да извадя детството ти плюшено -
недомечтала, чак до сивото ми мръкнало, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Предложения
: ??:??