Здраво стъпила вече на земята, признах си всички грешки и отчупих на кавгата корена от мене! Очаквах вече да няма препятствия и любовтта ни вече да е безоблачна, без кавги и обиди безпочвени... Забързах, за да те прегърна, но се стъписах, предадена.... Аз в теб видях нея и разбрах без излишни въпроси, че сега ти си я подслонил! И дом уютен си и предложил даже! А мен прогони ме без капка жал... В душата ми като камък тежи
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up