1 oct 2006, 9:32

Кавгата 

  Poesía
495 1 6
Здраво стъпила вече на земята, признах си всички грешки и отчупих на кавгата корена от мене! Очаквах вече да няма препятствия и любовтта ни вече да е безоблачна, без кавги и обиди безпочвени... Забързах, за да те прегърна, но се стъписах, предадена.... Аз в теб видях нея и разбрах без излишни въпроси, че сега ти си я подслонил! И дом уютен си и предложил даже! А мен прогони ме без капка жал... В душата ми като камък тежи
една любов, бурна като ураган, а ти робуваш вече, на най-върлият ни враг!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за коментара,но кой е Я.?
  • Благодаря ви за разбирането,прегръщам ви,Креми и Гери!
  • Ако на всеки ъгъл сложиш по 1 мъж, пак ще останат мъже без ъгли...
  • Благодаря ти все пак,наистина!
  • случват се и такива неща, търпение и само търпение.като стихотворение не ми харесва.
    2
  • Написах това стихотворение,защото се оказа ключово за връзката ни с моя приятел сега!Наистина,звучи много странно и дори,може би за някой,може да се окаже безмислено,но така се получи при нас!Отначало аз бях изнервената и често го изнервях и подлудявах,но сега,той е така,защото е много отчаян и тъжен заради някой обстоятелства.4ар,все пак ти благодаря!
Propuestas
: ??:??