Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса
изработват кръстове – от слама.
А високоръстовите де са?
Даже сред статистите ги няма.
Те не учат роли, до припадък,
сам живял – самотно не умира.
Ни награда, ни аплауз сладък –
те разплакват тъжната им лира.
Всеки блюдолизник за коматче,
плаче – лой по-лесно да намаже,
a високоръстовият, братче,
никой и не го познава даже.
Ни са го видели, ни го знаят.
Вид изчезващ, вкаменелост, явна.
Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Те от глад измрели са, отдавна.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Знам, Вики, знам. Събираме се полека.
-
Не са, бе! Още се срещат да оцветяват света
-
Е, не е честно! Побеля главата, изветря, ама ни рога падат, ни мигрена минава...
-
Едно време получавах и мигрени, и какво ли не,
От как главата ми съвсем изветрее, много си ми е добре!🤣 -
Благодаря, Влади! Тайфун, Пепи - дрогиран (заради мигрената), изнервен, но Тайфун.
-
Тайфун!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
