Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса
изработват кръстове – от слама.
А високоръстовите де са?
Даже сред статистите ги няма.
Те не учат роли, до припадък,
сам живял – самотно не умира.
Ни награда, ни аплауз сладък –
те разплакват тъжната им лира. ...