Кеш

stenli499 (Станислава)
291 2626

Nov 23, 2014, 12:15 PM

Poetry » Other

527 0 2

Душата ти избяга от прегръдките

на топлата словесна споделеност.

Самотно стинат стъпките ни тръпни

в пътеките на лятото зелено.

И всяка дума би била значима,

ако не тегнеше във мен гранитно.

И всяка нощ луната е причина

да лутам глас в града и светлините му.

Ръцете ти захвърлиха огнивото

от сцената със влюбени декори.

Завесите са винаги мъгливи,

настъпи ли финал. Какво да сторя?

Сълзите по възглавницата будна

и твоето ухание в завивката

са неизменно-следствената трудност

понесла сто вини над вино пивко.

Ще мога ли да продължа нататък?

Съмнявам се! Съмнявам се, защото

са устните — с единствен отпечатък

на винената чаша по стъклото.

Звездите служат просто за монети,

искрящи на небето по сатена.

Съкровища ненужни, но безчетни,

с които тази обич е платена.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

samotnata_x (Надя Стоянова)

2014-11-24T09:05:36+02:00

Прекрасно произведение! Докосна ме.
stoyna (Стойна Димова)

2014-11-23T22:26:59+02:00

Трудни мигове преживяваш. Съдбата е непредвидима, Станиславе:
"Самотно стинат стъпките ни тръпни
в пътеките на лятото зелено.
И всяка дума би била значима,
ако не тегнеше във мен гранитно."
Съвсем нормално е творбата ти да бъде посветена на тази болка.Въпреки болката творбата ти е постигната и истинска! Поздрав и лека вечер!