Nov 23, 2014, 12:15 PM

Кеш 

  Poetry » Other
567 0 2
-
Душата ти избяга от прегръдките
на топлата словесна споделеност.
Самотно стинат стъпките ни тръпни
в пътеките на лятото зелено.
И всяка дума би била значима,
ако не тегнеше във мен гранитно.
И всяка нощ луната е причина
да лутам глас в града и светлините му.
Ръцете ти захвърлиха огнивото
от сцената със влюбени декори.
Завесите са винаги мъгливи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Random works
: ??:??