-
Душата ти избяга от прегръдките
на топлата словесна споделеност.
Самотно стинат стъпките ни тръпни
в пътеките на лятото зелено.
И всяка дума би била значима,
ако не тегнеше във мен гранитно.
И всяка нощ луната е причина
да лутам глас в града и светлините му.
Ръцете ти захвърлиха огнивото
от сцената със влюбени декори.
Завесите са винаги мъгливи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация