stenli499 (Станислава)
291 2627
23.11.2014 г., 12:15 ч.

Кеш 

  Поезия » Друга
504 0 2

-


Душата ти избяга от прегръдките

на топлата словесна споделеност.

Самотно стинат стъпките ни тръпни

в пътеките на лятото зелено.

 И всяка дума би била значима,

ако не тегнеше във мен гранитно.

И всяка нощ луната е причина

да лутам глас в града и светлините му.

 

Ръцете ти захвърлиха огнивото

от сцената със влюбени декори.

Завесите са винаги мъгливи,

настъпи ли финал. Какво да сторя?

 Сълзите по възглавницата будна

и твоето ухание в завивката

са неизменно-следствената трудност

понесла сто вини над вино пивко.

 

Ще мога ли да продължа нататък?

Съмнявам се! Съмнявам се, защото

са устните — с единствен отпечатък

на винената чаша по стъклото.

 Звездите служат просто за монети,

искрящи на небето по сатена.

Съкровища ненужни, но безчетни,

с които тази обич е платена.

 

 

-

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно произведение! Докосна ме.
  • Трудни мигове преживяваш. Съдбата е непредвидима, Станиславе:
    "Самотно стинат стъпките ни тръпни
    в пътеките на лятото зелено.
    И всяка дума би била значима,
    ако не тегнеше във мен гранитно."
    Съвсем нормално е творбата ти да бъде посветена на тази болка.Въпреки болката творбата ти е постигната и истинска! Поздрав и лека вечер!
Предложения
: ??:??