Кестен от небето
Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.
Изскачат от бодливите си ризници
и тупат – скок-подскок! – ръждиви кестени.
Тревите със оголени зеници
в най-синьото поднебие са втренчени.
Нима и то ще посивее скоро –
удавено в реки от кал и патина?
Прозрачни стават може би и хората,
които всичко вече са си казали?
И, моля те, оттук да си отидеш,
преди да дойде царството на бялото,
и строфите му ледени да видиш –
написани с ръце на неми ангели.
В.Й. 19 септември 2018, София
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Влади, Мария, Безжичен
-
Поразителна образност!
-
Такава поезия ми се чете!!!
-
10 и повече пъти го прочетох - знаеш, че това е един от шедьоврите ти!
-
Благодаря ви, приятели, за добрите очи
-
"Изскачат от бодливите си ризници
и тупат – скок-подскок! – ръждиви кестени.
Тревите със оголени зеници
в най-синьото поднебие са втренчени..."
Отново се насладих на поезията ти, Валя!...
Благодаря за удоволствието!... -
"Прозрачни стават може би и хората,
които всичко вече са си казали?"
Усетих... Благодаря ти, Валя! Голяма си! -
Като поличба ми прозвуча....остави да си отиде! Не ангелите решават Вали! Не всичко е казано все още...
-
Благодаря за прекрасната поезия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
