yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
20.09.2018 г., 21:06 ч.

Кестен от небето 

  Поезия » Любовна
643 8 9

Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.

 

Изскачат от бодливите си ризници
и тупат – скок-подскок! – ръждиви кестени.
Тревите със оголени зеници
в най-синьото поднебие са втренчени.

 

Нима и то ще посивее скоро –
удавено в реки от кал и патина?
Прозрачни стават може би и хората,
които всичко вече са си казали?

 

И, моля те, оттук да си отидеш,
преди да дойде царството на бялото,
и строфите му ледени да видиш –
написани с ръце на неми ангели.

 

В.Й. 19 септември 2018, София

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Влади, Мария, Безжичен
  • Поразителна образност!
  • Такава поезия ми се чете!!!
  • 10 и повече пъти го прочетох - знаеш, че това е един от шедьоврите ти!
  • Благодаря ви, приятели, за добрите очи
  • "Изскачат от бодливите си ризници
    и тупат – скок-подскок! – ръждиви кестени.
    Тревите със оголени зеници
    в най-синьото поднебие са втренчени..."

    Отново се насладих на поезията ти, Валя!...
    Благодаря за удоволствието!...
  • "Прозрачни стават може би и хората,
    които всичко вече са си казали?"

    Усетих... Благодаря ти, Валя! Голяма си!
  • Като поличба ми прозвуча....остави да си отиде! Не ангелите решават Вали! Не всичко е казано все още...
  • Благодаря за прекрасната поезия!
Предложения
: ??:??