посветено
Кестени
Тишината, останала в мене, се скри
под лъчистите мисли за лятото
и остави в съня ми горещи игли,
и се пръсна на хиляди атоми.
И се счупи надеждата. Като свод.
Дето дълго е мръзнал прегърбен.
Днес стрелките отмерват живот,
който сляп е и все е забързан.
И не виждам. Очите мълчат
зад сълзите на минали срещи. ...