magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
29 may 2011, 23:45

Кестени 

  Poesía
2430 0 31

                                                                         посветено

 

                        Кестени

 

Тишината, останала в мене, се скри

под лъчистите мисли за лятото

и остави в съня ми горещи игли,

и се пръсна на хиляди атоми.

 

И се счупи надеждата. Като свод.

Дето дълго е мръзнал прегърбен.

Днес стрелките отмерват живот,

който сляп е и все е забързан.

 

И не виждам. Очите мълчат

зад сълзите на минали срещи.

Колко пролети в мене ще спрат

да те чакам под цъфнали кестени...

 

И да викам след тебе дъжда

да отмие в сърцето ми тихото.

Все рисувам оная дъга,

дето грее в мечтите на скитника.

 

И се уча наум да мълча,

да не сбирам във думите есени.

И мълча, и мълча, и мълча...

И те чакам под цъфнали кестени.

                              24.05.2011

Венцислав Янакиев

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Безмълвно ми е!...
  • Венци, Венци, твоите тъги са така невероятно красиви!
    Благодаря ти за прекрасната поезия. Всеки път.
  • Поезия!!!

    "И да викам след тебе дъжда
    да отмие в сърцето ми тихото."

    Много, много ми хареса!
  • И аз се присъединявам,пишеш изключително!..
  • Имаше един филм, в който главният герой репетираше сватбената си клетва пред 10-тина жени; когато спря да говори, за минутка настана тишина, после една от жените каза: "Вярвам, че говоря и от името на всички останали - зарежи я. Ожени се за мен." Та и аз така, замечтах се за подобно посвещение.

    Всъщност с всичко това се опитах да ти обясня колко много ми хареса стихът ти. В мое лице имаш още една почитателка, Венци!
    Прекрасна поезия.
  • Поздравления!
  • Прекрасно!!!
  • Нежно и искрено! Поздрави!
  • "...по е понятна тъгата- ненужна, но ярка..."
  • Толкова нежна и мелодична поезия, толкова близка до мен...
  • честит празник на поезията, Венци..
    сърдечен поздрав за теб..
    Бъди!
  • Нежно откровение и безспорен талант.Много е хубаво!
  • Хубаво е.. Радвам се, когато прочета нещо хубаво. Поздрави!
  • И аз го четох доста...
    За такива стихове, като този, си заслужава човек да живее...
    Много, много красота!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • То няма как да не е посветено. Тоя факт лъха от всяко медуредие
    Звучи, като да е минало нещо запомнящо се през теб.
    Което е хубаво, даже и да е преминало вече.
    Щом е повлякло след себе си стихове като този, хубаво ще да е (било).
    Поздрав от мен.
  • Много харесах! Поздрав!
  • Невероятно хубаво си го написал! Браво, Венци!!!
  • и ние те чакахме, Венци...
    а ти идваш отново с великолепен стих..
    сърдечно, с възхищение...
  • И аз замълчах от възхита.
    Заковават словата ти.Тежки са.
    И на пулса им бързият ритъм
    стреля точно в ума и в сърцето


    Поклон пред перото ти!
  • От мен отличен!
  • ... пръсната тишина
    и под свода на Времето - изотопи...
    Силует на жена.
    И лято, и лято, което не топли...

    Но пристига по мост от дъга,
    и в душата рисува капчуци,
    мълчаливо събира тъга
    и оставя разнежени звуци...
  • С поздравления!
  • Благодаря на всички споделили. Благодаря на всички ,които се поспряха тук...
  • Харесвам изказа ти, Венци. Винаги съм го чувствала изключително близък.
  • Поздравления, Венци!
  • Много ми хареса!
  • много ми хареса
    Все рисувам оная дъга,
    дето грее в мечтите на скитника.
    !
  • "И се уча наум да мълча,
    да не сбирам във думите есени."
    много ми хареса!


  • Еее, приятно е човек да те види пак тук (макар че и аз станах малко нередовна. Поздрави за посвещението, форма,ритъм-допадат,а мълчанието е все по есен, все на ум...като две слънца по залез
  • "и остави в съня ми горещи игли,
    и се пръсна на хиляди атоми."
    Благодаря!
Propuestas
: ??:??